„На 40 нямах усещане, че имам собствен живот – съществувах заради театъра и той беше всичко за мен. Бях подчинил съществуването си на него. Днес се съмнявам, че е това е достатъчно уважително. Затова сега за мен театърът е само работа – както трябва да бъде. Не може постоянно да се стремим към поставяне на цели. Трябва да сме по-леки към душата си, към себе си, към другите – за да уважим Създателя. Театърът не е храм, храмът е един.“
Чети в източника